14 jul 2025, 11:59

Очакване

808 14 26

Искрица тревожност и доза тъга –

очите ти вече игриво не светят.

Защо любовта ми отмина сега?

Далечни сме – сякаш различни планети.

 

Пристанищни срещи, вълшебство и зов,

хармония тиха, мелодия бяла…

Изглежда не беше напълно готов,

фалшива взаимност у теб съм видяла.

 

Поезия, спомен, вълшебно перо –

след края какво ми остава? Кажи ми!

Дали пък не бъркам злото с добро,

сълзите ми стичат се – ноти и рими.

 

Полъхва в косите ми кротко Южняка,

жадуван си спомен и още те чакам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Bo Boteva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...