Очакване
Искрица тревожност и доза тъга –
очите ти вече игриво не светят.
Защо любовта ми отмина сега?
Далечни сме – сякаш различни планети.
Пристанищни срещи, вълшебство и зов,
хармония тиха, мелодия бяла…
Изглежда не беше напълно готов,
фалшива взаимност у теб съм видяла.
Поезия, спомен, вълшебно перо –
след края какво ми остава? Кажи ми!
Дали пък не бъркам злото с добро,
сълзите ми стичат се – ноти и рими.
Полъхва в косите ми кротко Южняка,
жадуван си спомен и още те чакам!
© Bo Boteva All rights reserved.
