14 июл. 2025 г., 11:59

Очакване

773 14 26

Искрица тревожност и доза тъга –

очите ти вече игриво не светят.

Защо любовта ми отмина сега?

Далечни сме – сякаш различни планети.

 

Пристанищни срещи, вълшебство и зов,

хармония тиха, мелодия бяла…

Изглежда не беше напълно готов,

фалшива взаимност у теб съм видяла.

 

Поезия, спомен, вълшебно перо –

след края какво ми остава? Кажи ми!

Дали пък не бъркам злото с добро,

сълзите ми стичат се – ноти и рими.

 

Полъхва в косите ми кротко Южняка,

жадуван си спомен и още те чакам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Bo Boteva Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

1 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...