31 ene 2007, 13:37

Очакване 

  Poesía
653 0 8
Очакване
Напрзно ли се взирам в мрака
и мъча с трепет своята душа,
стоя нетърпеливо и те чакам
да влезеш през вехтата врата.
А ти се скиташ нейде надалече
нищо че настъпи здрач,
душата ми измъчваш вече
със скитането в късен час.
Осъзнай се, време ти е вече
отговорност прояви!
Не бива да си егоист, човече ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мими Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??