Jan 31, 2007, 1:37 PM

Очакване

  Poetry
756 0 8

Очакване

 

Напрзно ли се взирам в мрака

и мъча с трепет своята душа,

стоя нетърпеливо и те чакам

да влезеш през вехтата врата.

 

А ти се скиташ нейде надалече

нищо че настъпи здрач,

душата ми измъчваш вече

със скитането в късен час.

 

Осъзнай се, време ти е вече

отговорност прояви!

Не бива да си егоист, човече

иначе завинаги пътя си хвани

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мими All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво е, макар и тъжно случване ...

    Поздрав и усмивка.
  • ....първо мерси за това че ти е харесало моето стихотоворение....по принцип не пиша много,но това стотворение го написаш щото ми беше супер тъжно заради моята приятелка....съдържанието не се отнася за мен.....и твоите стихове много ми харесахаа.......
  • много познато и хубаво!
  • завладяваш ме какво да се прави
  • Отговорността - ядро на любовта.

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...