Очакване
Напрзно ли се взирам в мрака
и мъча с трепет своята душа,
стоя нетърпеливо и те чакам
да влезеш през вехтата врата.
А ти се скиташ нейде надалече
нищо че настъпи здрач,
душата ми измъчваш вече
със скитането в късен час.
Осъзнай се, време ти е вече
отговорност прояви!
Не бива да си егоист, човече ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up