Oчакване
Усмивката лъжовна пак на бледото лице блести.
И очите сини пак се пълнят със сълзи.
И дъхът ми притаен почти е вече спрял.
Аз стоя и чакам своя идеал.
Чакам го сама под мрачното небе.
Взирайки се в пустата улица отново,
замислена и с разбито сърце.
Вятърът разрошва моите коси,
а в очите искрящи поредната сълза блести.
Отронва се и се слива с дъжда.
А сърцето ми все още чака капка топлина.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Силвия Todos los derechos reservados
Поздрав!