Oчакване

15 февр. 2008 г., 22:09

Поэзия

1129 0 2

Усмивката лъжовна пак на бледото лице блести.
И очите сини пак се пълнят със сълзи.
И дъхът ми притаен почти е вече спрял.

Аз стоя и чакам своя идеал.

Чакам го сама под мрачното небе.
Взирайки се в пустата улица отново,
замислена и с разбито сърце.
Вятърът разрошва моите коси,
а в очите искрящи поредната сълза блести.
Отронва се и се слива с дъжда.
А сърцето ми все още чака капка топлина.

Oчакване

Свързани произведения

Комментарии

Предложения