15 февр. 2008 г., 22:09

Oчакване 

  Поэзия
1261 0 2
Усмивката лъжовна пак на бледото лице блести.
И очите сини пак се пълнят със сълзи.
И дъхът ми притаен почти е вече спрял.
Аз стоя и чакам своя идеал.
Чакам го сама под мрачното небе.
Взирайки се в пустата улица отново,
замислена и с разбито сърце.
Вятърът разрошва моите коси,
а в очите искрящи поредната сълза блести.
Отронва се и се слива с дъжда.
А сърцето ми все още чака капка топлина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Все права защищены

Предложения
: ??:??