Очакване
Всеки е в плен на изстрадани истини.
Всеки си има своето минало.
И си прибира след удара гилзите
със сетива, от двубоя изстинали.
Всеки е суха безплодна пустиня,
трескаво търсеща своя оазис.
Ала дъждът, тъй очакван, отминал е -
неживотворен, по-кратък от спазъм.
Всеки е глух, непредаващ се клоун,
кланящ се тъжно пред празната зала...
Късно е вече за старото шоу.
А пък за новото... няма начало...
Няма начало... Но има очакване!
Може би някога, тъй - изведнъж,
облак крилат ще доплува отнякъде
и ще изсипе най-топлия дъжд.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Бианка Габровска Todos los derechos reservados
