28.03.2013 г., 18:45 ч.

Очакване 

  Поезия
787 2 9

Всеки е в плен на изстрадани истини.

Всеки си има своето минало.

И си прибира след удара гилзите

със сетива, от двубоя изстинали.

 

Всеки е суха безплодна пустиня,

трескаво търсеща своя оазис.

Ала дъждът, тъй очакван, отминал е -

неживотворен, по-кратък от спазъм.

 

Всеки е глух, непредаващ се клоун,

кланящ се тъжно пред празната зала...

Късно е вече за старото шоу.

А пък за новото... няма начало...

 

Няма начало... Но има очакване!

Може би някога, тъй - изведнъж,

облак крилат ще доплува отнякъде

и ще изсипе най-топлия дъжд.

 

 

© Бианка Габровска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??