Стих, очакващ да бъде сътворен

от старата мастилена писалка на моето сърце,

вик, очакващ да бъде отронен

от жадуващите устни на едно рано пораснало дете.

Сълза, тръпнеща да бъде изплакана

от привидно тихи и кротко пламтящи очи,

душа, тръпнеща да бъде намерена

от странник със силни и нежни страни.

Но нито стихът ще бъде изписан със засъхналото от времето мастило,

нито викът ще се отрони от вечно немите устни,

нито сълзата ще се търкули през уморените от илюзии очи,

а само душата ще остане да чака своя верен спътник за вечните дни.