18.07.2007 г., 10:55

Очакване

1K 0 1
 

Стих, очакващ да бъде сътворен

от старата мастилена писалка на моето сърце,

вик, очакващ да бъде отронен

от жадуващите устни на едно рано пораснало дете.


Сълза, тръпнеща да бъде изплакана

от привидно тихи и кротко пламтящи очи,

душа, тръпнеща да бъде намерена

от странник със силни и нежни страни.


Но нито стихът ще бъде изписан със засъхналото от времето мастило,

нито викът ще се отрони от вечно немите устни,

нито сълзата ще се търкули през уморените от илюзии очи,

а само душата ще остане да чака своя верен спътник за вечните дни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Направо прекрасно стихотворение.
    Сигурна съм, че в него изливаш своите чувства, скрити дълбоко в сърцето ти.Само един истински влюбен човек, може да напише такова хубаво стихотворение.
    Бъди благословенна.Бог ще те благослови с най - доброто.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...