18.07.2007 г., 10:55

Очакване

1K 0 1
 

Стих, очакващ да бъде сътворен

от старата мастилена писалка на моето сърце,

вик, очакващ да бъде отронен

от жадуващите устни на едно рано пораснало дете.


Сълза, тръпнеща да бъде изплакана

от привидно тихи и кротко пламтящи очи,

душа, тръпнеща да бъде намерена

от странник със силни и нежни страни.


Но нито стихът ще бъде изписан със засъхналото от времето мастило,

нито викът ще се отрони от вечно немите устни,

нито сълзата ще се търкули през уморените от илюзии очи,

а само душата ще остане да чака своя верен спътник за вечните дни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Направо прекрасно стихотворение.
    Сигурна съм, че в него изливаш своите чувства, скрити дълбоко в сърцето ти.Само един истински влюбен човек, може да напише такова хубаво стихотворение.
    Бъди благословенна.Бог ще те благослови с най - доброто.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...