Jul 18, 2007, 10:55 AM

Очакване

  Poetry
1K 0 1
 

Стих, очакващ да бъде сътворен

от старата мастилена писалка на моето сърце,

вик, очакващ да бъде отронен

от жадуващите устни на едно рано пораснало дете.


Сълза, тръпнеща да бъде изплакана

от привидно тихи и кротко пламтящи очи,

душа, тръпнеща да бъде намерена

от странник със силни и нежни страни.


Но нито стихът ще бъде изписан със засъхналото от времето мастило,

нито викът ще се отрони от вечно немите устни,

нито сълзата ще се търкули през уморените от илюзии очи,

а само душата ще остане да чака своя верен спътник за вечните дни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Направо прекрасно стихотворение.
    Сигурна съм, че в него изливаш своите чувства, скрити дълбоко в сърцето ти.Само един истински влюбен човек, може да напише такова хубаво стихотворение.
    Бъди благословенна.Бог ще те благослови с най - доброто.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...