5 abr 2008, 17:21

Очакване  

  Poesía » De amor
696 0 10
 

 

           Очакване  

 

 

Запомни ли пътеката на спомена,

за да се връщаш пак при мен понякога.

Аз още те очаквам и отворена

оставена за тебе е вратата ми.

 

Защо не идваш? Спира ли те някой

или не ти се тръгва вън по тъмното.

Несвикнала със болката, душата ми

ще вие като вълк преди разсъмване.

 

И ако чуеш как се блъска ехото,

надолу - по  каньона  на годините.

А моят вик:  - Върни се пак, проклетнице...

ако ти казва, че сме се разминали,

 

не чакай да се съмне - тръгвай! Сляп да съм,

пак бих дочакал твоето завръщане.

И ще държа отворена вратата си,

защото още вярвам, че си същата.

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??