Apr 5, 2008, 5:21 PM

Очакване  

  Poetry » Love
730 0 10
 

 

           Очакване  

 

 

Запомни ли пътеката на спомена,

за да се връщаш пак при мен понякога.

Аз още те очаквам и отворена

оставена за тебе е вратата ми.

 

Защо не идваш? Спира ли те някой

или не ти се тръгва вън по тъмното.

Несвикнала със болката, душата ми

ще вие като вълк преди разсъмване.

 

И ако чуеш как се блъска ехото,

надолу - по  каньона  на годините.

А моят вик:  - Върни се пак, проклетнице...

ако ти казва, че сме се разминали,

 

не чакай да се съмне - тръгвай! Сляп да съм,

пак бих дочакал твоето завръщане.

И ще държа отворена вратата си,

защото още вярвам, че си същата.

© Александър Калчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??