Очакване
Очакване
Запомни ли пътеката на спомена,
за да се връщаш пак при мен понякога.
Аз още те очаквам и отворена
оставена за тебе е вратата ми.
Защо не идваш? Спира ли те някой
или не ти се тръгва вън по тъмното.
Несвикнала със болката, душата ми
ще вие като вълк преди разсъмване.
И ако чуеш как се блъска ехото,
надолу - по каньона на годините.
А моят вик: - Върни се пак, проклетнице...
ако ти казва, че сме се разминали,
не чакай да се съмне - тръгвай! Сляп да съм,
пак бих дочакал твоето завръщане.
И ще държа отворена вратата си,
защото още вярвам, че си същата.
© Александър Калчев All rights reserved.
