19 jun 2006, 19:51

Очакване на любовта 

  Poesía
633 0 2
   / На моята приятелка  С....... /

Любов - звучи така прекрасно
и сякаш тя при всекиго отива,
ала при някого е толкоз тясно,
че тя минава само, но не спира.

Душата всеки трябва да отвори,
готов да чака обичта голяма,
че знае,ли кога ще те споходи
и каква ще бъде нейната премяна.

Ала по пътищата на живота
срещаш много често хора зли,
тъй като не вярват в добротата,
нанасят те на другите вреди.

Дано да няма кой да и злослови
и любовта  да не превръща в кал,
че раната, когато се отвори,
в сърцето винаги остава  жал.

Трудно пак отваря се душата,
бавно вяра,  ще покълне там.
Нежност нужна е и обич свята,
за да възродиш угасналия плам.

За всеки отредена е любов голяма,
но не към всеки е еднаква тя.
За някой идва точно като урагана
и завладява цялата душа.

При други почва като летен вятър,
задържа се и продължава все така,
Изригва в миг като от огнен кратер,
залял и свързал в обич две сърца.

Приятелко, недей да се отчайваш:
една любов при тебе някога ще спре.
Когато стигне те, не се помайвай,
приеми я цяла, от душа и от сърце.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??