19 июн. 2006 г., 19:51

Очакване на любовта

800 0 2
   / На моята приятелка  С....... /

Любов - звучи така прекрасно
и сякаш тя при всекиго отива,
ала при някого е толкоз тясно,
че тя минава само, но не спира.

Душата всеки трябва да отвори,
готов да чака обичта голяма,
че знае,ли кога ще те споходи
и каква ще бъде нейната премяна.

Ала по пътищата на живота
срещаш много често хора зли,
тъй като не вярват в добротата,
нанасят те на другите вреди.

Дано да няма кой да и злослови
и любовта  да не превръща в кал,
че раната, когато се отвори,
в сърцето винаги остава  жал.

Трудно пак отваря се душата,
бавно вяра,  ще покълне там.
Нежност нужна е и обич свята,
за да възродиш угасналия плам.

За всеки отредена е любов голяма,
но не към всеки е еднаква тя.
За някой идва точно като урагана
и завладява цялата душа.

При други почва като летен вятър,
задържа се и продължава все така,
Изригва в миг като от огнен кратер,
залял и свързал в обич две сърца.

Приятелко, недей да се отчайваш:
една любов при тебе някога ще спре.
Когато стигне те, не се помайвай,
приеми я цяла, от душа и от сърце.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Саманлиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....