Очакване на любовта
Любов - звучи така прекрасно
и сякаш тя при всекиго отива,
ала при някого е толкоз тясно,
че тя минава само, но не спира.
Душата всеки трябва да отвори,
готов да чака обичта голяма,
че знае,ли кога ще те споходи
и каква ще бъде нейната премяна.
Ала по пътищата на живота
срещаш много често хора зли,
тъй като не вярват в добротата,
нанасят те на другите вреди.
Дано да няма кой да и злослови
и любовта да не превръща в кал,
че раната, когато се отвори,
в сърцето винаги остава жал.
Трудно пак отваря се душата,
бавно вяра, ще покълне там.
Нежност нужна е и обич свята,
за да възродиш угасналия плам.
За всеки отредена е любов голяма,
но не към всеки е еднаква тя.
За някой идва точно като урагана
и завладява цялата душа.
При други почва като летен вятър,
задържа се и продължава все така,
Изригва в миг като от огнен кратер,
залял и свързал в обич две сърца.
Приятелко, недей да се отчайваш:
една любов при тебе някога ще спре.
Когато стигне те, не се помайвай,
приеми я цяла, от душа и от сърце.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анета Саманлиева Все права защищены