19.06.2006 г., 19:51

Очакване на любовта

799 0 2
   / На моята приятелка  С....... /

Любов - звучи така прекрасно
и сякаш тя при всекиго отива,
ала при някого е толкоз тясно,
че тя минава само, но не спира.

Душата всеки трябва да отвори,
готов да чака обичта голяма,
че знае,ли кога ще те споходи
и каква ще бъде нейната премяна.

Ала по пътищата на живота
срещаш много често хора зли,
тъй като не вярват в добротата,
нанасят те на другите вреди.

Дано да няма кой да и злослови
и любовта  да не превръща в кал,
че раната, когато се отвори,
в сърцето винаги остава  жал.

Трудно пак отваря се душата,
бавно вяра,  ще покълне там.
Нежност нужна е и обич свята,
за да възродиш угасналия плам.

За всеки отредена е любов голяма,
но не към всеки е еднаква тя.
За някой идва точно като урагана
и завладява цялата душа.

При други почва като летен вятър,
задържа се и продължава все така,
Изригва в миг като от огнен кратер,
залял и свързал в обич две сърца.

Приятелко, недей да се отчайваш:
една любов при тебе някога ще спре.
Когато стигне те, не се помайвай,
приеми я цяла, от душа и от сърце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...