28 jun 2006, 16:58

Очакване за дъжд

  Poesía
919 0 12
Как напича само, като огън,
като пещ сгъстен е въздухът,
та чак не стига, като напън
на родилка цялата във пот.
И ето затъми се, сумрачи,
а от изток тъмен облак появи.
Загърмя небето и намръщи,
сърдито някак се завихри.
Блeсна златна, огнена светкавица!
Лек ветрец повя, а на юг отмина
облака,даже капчица не капна...
Мнима бременост...
А очаквах дъжд пороен да вали!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви Пуполино и Дани!
  • СИЛНООООООООООО!!!!6!
  • Спокойно, не само ти не си разбрала кое е пошлото.
    На мен ми хареса много!
  • Кое е пошло Криста?
    Обрисувана природна картина и нищо повече.Очакване за дъжд таково е и заглавието.
  • О,тук вони на незараснали рани май,поддържани,близани,с такава любов..
    Жалко, колко ли трудно се живее така..(коментарът ми е насочен срещу
    други по-долу коментари,а не към произведението,авторите ще се познаят
    сами-това го казвам за да не стане объркване)

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...