28.06.2006 г., 16:58

Очакване за дъжд

923 0 12
Как напича само, като огън,
като пещ сгъстен е въздухът,
та чак не стига, като напън
на родилка цялата във пот.
И ето затъми се, сумрачи,
а от изток тъмен облак появи.
Загърмя небето и намръщи,
сърдито някак се завихри.
Блeсна златна, огнена светкавица!
Лек ветрец повя, а на юг отмина
облака,даже капчица не капна...
Мнима бременост...
А очаквах дъжд пороен да вали!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви Пуполино и Дани!
  • СИЛНООООООООООО!!!!6!
  • Спокойно, не само ти не си разбрала кое е пошлото.
    На мен ми хареса много!
  • Кое е пошло Криста?
    Обрисувана природна картина и нищо повече.Очакване за дъжд таково е и заглавието.
  • О,тук вони на незараснали рани май,поддържани,близани,с такава любов..
    Жалко, колко ли трудно се живее така..(коментарът ми е насочен срещу
    други по-долу коментари,а не към произведението,авторите ще се познаят
    сами-това го казвам за да не стане объркване)

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...