28 июн. 2006 г., 16:58

Очакване за дъжд

924 0 12
Как напича само, като огън,
като пещ сгъстен е въздухът,
та чак не стига, като напън
на родилка цялата във пот.
И ето затъми се, сумрачи,
а от изток тъмен облак появи.
Загърмя небето и намръщи,
сърдито някак се завихри.
Блeсна златна, огнена светкавица!
Лек ветрец повя, а на юг отмина
облака,даже капчица не капна...
Мнима бременост...
А очаквах дъжд пороен да вали!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви Пуполино и Дани!
  • СИЛНООООООООООО!!!!6!
  • Спокойно, не само ти не си разбрала кое е пошлото.
    На мен ми хареса много!
  • Кое е пошло Криста?
    Обрисувана природна картина и нищо повече.Очакване за дъжд таково е и заглавието.
  • О,тук вони на незараснали рани май,поддържани,близани,с такава любов..
    Жалко, колко ли трудно се живее така..(коментарът ми е насочен срещу
    други по-долу коментари,а не към произведението,авторите ще се познаят
    сами-това го казвам за да не стане объркване)

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...