Очакващ радостта...

Очакващ радостта да те целуна,

опънат нерв съм аз и струна.

Безмълвни пак са моите врати.

Не идваш ти, уви, не идваш ти.

Покоя асансьорът оглушава.

Прииждат стъпките, но отминават.

Мълчат, мълчат проклетите врати.

Не идваш ти, уви, не идваш ти.

И пак съм устрем аз, и пак съм трепет,

и пак съм сякаш сняг, прикътан в шепа,

и пак съм стон зад тъжните врати.

Не идваш ти, уви, не идваш ти.

Не идваш ти – в тъга сърцето плаче.

Не идваш ти – часовникът палач е,

а ешафод са сънните врати.

Не идваш ти, уви, не идваш ти.

Живодар ДУШКОВ