Nov 27, 2009, 1:51 PM

Очакващ радостта... 

  Poetry
538 0 0
Очакващ радостта...
Очакващ радостта да те целуна,
опънат нерв съм аз и струна.
Безмълвни пак са моите врати.
Не идваш ти, уви, не идваш ти.
Покоя асансьорът оглушава.
Прииждат стъпките, но отминават.
Мълчат, мълчат проклетите врати.
Не идваш ти, уви, не идваш ти.
И пак съм устрем аз, и пак съм трепет,
и пак съм сякаш сняг, прикътан в шепа,
и пак съм стон зад тъжните врати. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живодар Душков All rights reserved.

Random works
: ??:??