Очакващ радостта...
Очакващ радостта да те целуна,
опънат нерв съм аз и струна.
Безмълвни пак са моите врати.
Не идваш ти, уви, не идваш ти.
Покоя асансьорът оглушава.
Прииждат стъпките, но отминават.
Мълчат, мълчат проклетите врати.
Не идваш ти, уви, не идваш ти.
И пак съм устрем аз, и пак съм трепет,
и пак съм сякаш сняг, прикътан в шепа,
и пак съм стон зад тъжните врати.
Не идваш ти, уви, не идваш ти.
Не идваш ти – в тъга сърцето плаче.
Не идваш ти – часовникът палач е,
а ешафод са сънните врати.
Не идваш ти, уви, не идваш ти.
Живодар ДУШКОВ
© Живодар Душков Всички права запазени