Очакват ме, зная...

10 dic 2009, 11:00

Poesía » De amor

494 0 2

Очакват ме, зная...

Очакват ме, зная, във мрака

брезичките нежни, самотни.

Единствено срещащи влакове

с приветно помахващи клони.

Аз много пътувах – самичък.

Хиляда пътеки проскитах.

Завръщам се вече различен.

Брезички, дали ще простите?

И морен от дългото скитане,

почувствах се конник от Плиска.

Раздялата беше със кимване,

а срещата – с трепкащи листи.

Тъй дълго ме викахте:

пърхащи,

и неми,

във укор посърнали –

но спомен за вас ме облъхваше

и клех се:

при вас ще се върна.

Живодар ДУШКОВ

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.