24 mar 2020, 15:39  

Очевидности

  Poesía
1.4K 8 9

Искаш ли да получиш прозрение?
По-бърз от времето трябва да станеш.
Сянката си да надбягаш.
Луната попива бледността на звездите.
Слънцето е минзухарът свит на кълбо...
а ти - изсъхващо цвете върху кръга на Земята.
Но не безсмъртниче!
Съблечи мислите-дрехи.
Остани гол - дух без материя.
Гентиан в черното космическо езеро.
Лебед без шия е мисълта на обречения.
Съдбата - най-странна пресечност.
Виждал ли си врат на обесен,
прешлен издържал тежестта на тялото...?
И миналото не издържа тежестта на бъдещето.
Настоящето е подкова
от копитото на небитието.
Морето - сълзата на Бога.
Взри се в гарваните на нощта -
повече са от гугол.
Всеки иска плътта ти -
накъде си тръгнал...?
Няма да се завърнеш щом
цел си си поставил.
Защото целта за себе си /не за теб/ живее.
Ти мислиш целта, а тя теб не те мисли.
Но как да се спреш -
виното на скоростта те опива.
Разумът спирка не намира.
Слепецът слепец не съзира...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотно е.
  • "И миналото не издържа тежестта на бъдещето."
    Горчива истина.Поставена на място
    във рехавата сграда на прозрението.
    И мисли пеперуди, поставени натясно
    единствено летят към осветлението...
  • Харесах този стих! Защо ли? Защото ме подсети.. Да гледам сериозно на мечтата, да мисля бързо за постигане на целите, знанието да ми носи упование.. Така е Нали? Харесах!!
  • Образност, замислящо, чувства, фантазия! Нестандартния поглед е нужен, за да се спасим от предразсъдъците и инерцията на ежедневието. Нишки философски прозрения, сплетени с нишки поезия, това стихотворение е празник на светлината и търсенето. Интересен е разговорът между нежните картини и мрачните картини. Точно както в реалността. Но трябва да се вгледаме в себе си, за да видим. Ако сме слепци - възможно ли е? Човек е длъжен да мисли и търси, ако иска да се съхрани... Особено впечатляващо е как са казани необичайни неща по естествен, лесен за възприемане и разглеждане начин. Човекът човек все пак може да намери и в това е надеждата на човечеството...
  • Да! Очевидното е пред нас, но го виждат само тези, които ползват очите си като “духовен орган”.
    Поздравявам те за силния стих!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...