24.03.2020 г., 15:39  

Очевидности

1.4K 8 9

Искаш ли да получиш прозрение?
По-бърз от времето трябва да станеш.
Сянката си да надбягаш.
Луната попива бледността на звездите.
Слънцето е минзухарът свит на кълбо...
а ти - изсъхващо цвете върху кръга на Земята.
Но не безсмъртниче!
Съблечи мислите-дрехи.
Остани гол - дух без материя.
Гентиан в черното космическо езеро.
Лебед без шия е мисълта на обречения.
Съдбата - най-странна пресечност.
Виждал ли си врат на обесен,
прешлен издържал тежестта на тялото...?
И миналото не издържа тежестта на бъдещето.
Настоящето е подкова
от копитото на небитието.
Морето - сълзата на Бога.
Взри се в гарваните на нощта -
повече са от гугол.
Всеки иска плътта ти -
накъде си тръгнал...?
Няма да се завърнеш щом
цел си си поставил.
Защото целта за себе си /не за теб/ живее.
Ти мислиш целта, а тя теб не те мисли.
Но как да се спреш -
виното на скоростта те опива.
Разумът спирка не намира.
Слепецът слепец не съзира...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно е.
  • "И миналото не издържа тежестта на бъдещето."
    Горчива истина.Поставена на място
    във рехавата сграда на прозрението.
    И мисли пеперуди, поставени натясно
    единствено летят към осветлението...
  • Харесах този стих! Защо ли? Защото ме подсети.. Да гледам сериозно на мечтата, да мисля бързо за постигане на целите, знанието да ми носи упование.. Така е Нали? Харесах!!
  • Образност, замислящо, чувства, фантазия! Нестандартния поглед е нужен, за да се спасим от предразсъдъците и инерцията на ежедневието. Нишки философски прозрения, сплетени с нишки поезия, това стихотворение е празник на светлината и търсенето. Интересен е разговорът между нежните картини и мрачните картини. Точно както в реалността. Но трябва да се вгледаме в себе си, за да видим. Ако сме слепци - възможно ли е? Човек е длъжен да мисли и търси, ако иска да се съхрани... Особено впечатляващо е как са казани необичайни неща по естествен, лесен за възприемане и разглеждане начин. Човекът човек все пак може да намери и в това е надеждата на човечеството...
  • Да! Очевидното е пред нас, но го виждат само тези, които ползват очите си като “духовен орган”.
    Поздравявам те за силния стих!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...