24 мар. 2020 г., 15:39  

Очевидности

1.4K 8 9

Искаш ли да получиш прозрение?
По-бърз от времето трябва да станеш.
Сянката си да надбягаш.
Луната попива бледността на звездите.
Слънцето е минзухарът свит на кълбо...
а ти - изсъхващо цвете върху кръга на Земята.
Но не безсмъртниче!
Съблечи мислите-дрехи.
Остани гол - дух без материя.
Гентиан в черното космическо езеро.
Лебед без шия е мисълта на обречения.
Съдбата - най-странна пресечност.
Виждал ли си врат на обесен,
прешлен издържал тежестта на тялото...?
И миналото не издържа тежестта на бъдещето.
Настоящето е подкова
от копитото на небитието.
Морето - сълзата на Бога.
Взри се в гарваните на нощта -
повече са от гугол.
Всеки иска плътта ти -
накъде си тръгнал...?
Няма да се завърнеш щом
цел си си поставил.
Защото целта за себе си /не за теб/ живее.
Ти мислиш целта, а тя теб не те мисли.
Но как да се спреш -
виното на скоростта те опива.
Разумът спирка не намира.
Слепецът слепец не съзира...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотно е.
  • "И миналото не издържа тежестта на бъдещето."
    Горчива истина.Поставена на място
    във рехавата сграда на прозрението.
    И мисли пеперуди, поставени натясно
    единствено летят към осветлението...
  • Харесах този стих! Защо ли? Защото ме подсети.. Да гледам сериозно на мечтата, да мисля бързо за постигане на целите, знанието да ми носи упование.. Така е Нали? Харесах!!
  • Образност, замислящо, чувства, фантазия! Нестандартния поглед е нужен, за да се спасим от предразсъдъците и инерцията на ежедневието. Нишки философски прозрения, сплетени с нишки поезия, това стихотворение е празник на светлината и търсенето. Интересен е разговорът между нежните картини и мрачните картини. Точно както в реалността. Но трябва да се вгледаме в себе си, за да видим. Ако сме слепци - възможно ли е? Човек е длъжен да мисли и търси, ако иска да се съхрани... Особено впечатляващо е как са казани необичайни неща по естествен, лесен за възприемане и разглеждане начин. Човекът човек все пак може да намери и в това е надеждата на човечеството...
  • Да! Очевидното е пред нас, но го виждат само тези, които ползват очите си като “духовен орган”.
    Поздравявам те за силния стих!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...