11 sept 2010, 22:13

Очи

920 1 1

                ОЧИ

 

Погледни ме с очи

и, преди да е станало късно,

нежността ми в тях приюти -

като роза, за тебе откъсната.

 

Прегърни ме с очи

в този миг, в този час, в тази нощ накажи ме,

като извор ме пресуши -

до без дъх, до без глас, до без име.

 

Помълчи със очи,

помечтай, покори ме.

Пожелай си два стиха дори,

без заглавие и неписани в рими.

 

Остани и с очи

погледни ме в очите - на тъмно.

Нека заедно изгорим

и така да осъмнем!!!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...