11 sept 2010, 22:13

Очи

910 1 1

                ОЧИ

 

Погледни ме с очи

и, преди да е станало късно,

нежността ми в тях приюти -

като роза, за тебе откъсната.

 

Прегърни ме с очи

в този миг, в този час, в тази нощ накажи ме,

като извор ме пресуши -

до без дъх, до без глас, до без име.

 

Помълчи със очи,

помечтай, покори ме.

Пожелай си два стиха дори,

без заглавие и неписани в рими.

 

Остани и с очи

погледни ме в очите - на тъмно.

Нека заедно изгорим

и така да осъмнем!!!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...