Очи
922
1
1
ОЧИ
Погледни ме с очи
и, преди да е станало късно,
нежността ми в тях приюти -
като роза, за тебе откъсната.
Прегърни ме с очи
в този миг, в този час, в тази нощ накажи ме,
като извор ме пресуши -
до без дъх, до без глас, до без име.
Помълчи със очи,
помечтай, покори ме.
Пожелай си два стиха дори,
без заглавие и неписани в рими.
Остани и с очи
погледни ме в очите - на тъмно.
Нека заедно изгорим
и така да осъмнем!!!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Иванов Todos los derechos reservados
