11.09.2010 г., 22:13

Очи

915 1 1

                ОЧИ

 

Погледни ме с очи

и, преди да е станало късно,

нежността ми в тях приюти -

като роза, за тебе откъсната.

 

Прегърни ме с очи

в този миг, в този час, в тази нощ накажи ме,

като извор ме пресуши -

до без дъх, до без глас, до без име.

 

Помълчи със очи,

помечтай, покори ме.

Пожелай си два стиха дори,

без заглавие и неписани в рими.

 

Остани и с очи

погледни ме в очите - на тъмно.

Нека заедно изгорим

и така да осъмнем!!!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...