11 сент. 2010 г., 22:13

Очи

919 1 1

                ОЧИ

 

Погледни ме с очи

и, преди да е станало късно,

нежността ми в тях приюти -

като роза, за тебе откъсната.

 

Прегърни ме с очи

в този миг, в този час, в тази нощ накажи ме,

като извор ме пресуши -

до без дъх, до без глас, до без име.

 

Помълчи със очи,

помечтай, покори ме.

Пожелай си два стиха дори,

без заглавие и неписани в рими.

 

Остани и с очи

погледни ме в очите - на тъмно.

Нека заедно изгорим

и така да осъмнем!!!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...