18 sept 2022, 10:07

Очи - глъбини

  Poesía » Civil
461 2 5

Очи – дълбоки езера в недрата на човешка плът.

Очи – две изгарящи звезди, душевен непринуден път.

Очи – кафяви, сини, пъстри, очи със цвят различен.

Очи – безсмъртни и всевечни рушат света себичен.

 

В очите раждат се реки, морета, океани.

Очите с блясък вездесъщ лекуват стари рани.

С очи прегръщат се онези, които са далеч.

Пред тях възпират се и гняв, и яд, и остър меч.

 

Очи – безбрежни глъбини, лазурен мост към рая.

Очи – най-лековито биле, най-приказна омая.

В очите детски – благодат, без страх мечти живеят,

а старите усещат хлад, за младостта жалеят.

 

Ромашка (ЗЧ) 17.09.2022г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златка Чардакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...