18 sept 2022, 10:07

Очи - глъбини

  Poesía » Civil
456 2 5

Очи – дълбоки езера в недрата на човешка плът.

Очи – две изгарящи звезди, душевен непринуден път.

Очи – кафяви, сини, пъстри, очи със цвят различен.

Очи – безсмъртни и всевечни рушат света себичен.

 

В очите раждат се реки, морета, океани.

Очите с блясък вездесъщ лекуват стари рани.

С очи прегръщат се онези, които са далеч.

Пред тях възпират се и гняв, и яд, и остър меч.

 

Очи – безбрежни глъбини, лазурен мост към рая.

Очи – най-лековито биле, най-приказна омая.

В очите детски – благодат, без страх мечти живеят,

а старите усещат хлад, за младостта жалеят.

 

Ромашка (ЗЧ) 17.09.2022г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златка Чардакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...