18 сент. 2022 г., 10:07

Очи - глъбини

460 2 5

Очи – дълбоки езера в недрата на човешка плът.

Очи – две изгарящи звезди, душевен непринуден път.

Очи – кафяви, сини, пъстри, очи със цвят различен.

Очи – безсмъртни и всевечни рушат света себичен.

 

В очите раждат се реки, морета, океани.

Очите с блясък вездесъщ лекуват стари рани.

С очи прегръщат се онези, които са далеч.

Пред тях възпират се и гняв, и яд, и остър меч.

 

Очи – безбрежни глъбини, лазурен мост към рая.

Очи – най-лековито биле, най-приказна омая.

В очите детски – благодат, без страх мечти живеят,

а старите усещат хлад, за младостта жалеят.

 

Ромашка (ЗЧ) 17.09.2022г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златка Чардакова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...