Sep 18, 2022, 10:07 AM

Очи - глъбини

  Poetry » Civic
465 2 5

Очи – дълбоки езера в недрата на човешка плът.

Очи – две изгарящи звезди, душевен непринуден път.

Очи – кафяви, сини, пъстри, очи със цвят различен.

Очи – безсмъртни и всевечни рушат света себичен.

 

В очите раждат се реки, морета, океани.

Очите с блясък вездесъщ лекуват стари рани.

С очи прегръщат се онези, които са далеч.

Пред тях възпират се и гняв, и яд, и остър меч.

 

Очи – безбрежни глъбини, лазурен мост към рая.

Очи – най-лековито биле, най-приказна омая.

В очите детски – благодат, без страх мечти живеят,

а старите усещат хлад, за младостта жалеят.

 

Ромашка (ЗЧ) 17.09.2022г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златка Чардакова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...