3 dic 2010, 13:04

Очи-сърници

1.1K 0 20

Очи-сърници  клонка скършиха по заник - в моя свят...

Коси немирни вечерта закичи с диадеми, ръкокрили.

Не те  попитах нищо. Из млечен  път се нейде запилях...

И нощите ми звездобройни  станаха. И чудно побелели.

 

От всяка твоя фибра късах аромат. Амброзия извирах...

Нектар откривах тичинков, и  кошерче от  страсти нароих,

от звънкия ти смях  в зори - тръпчинкова роса събирах...   

Мечтите ни напъпиха - до розово,  във пролет с повей тих.

 

През дланите ми слепи твоят миг прогледна. Синеоко.

Калинки литнаха от обич. Точките им  наредиха стих.

Желанията с парашути скочиха... Красиви... От високото.

И после меко кацнаха... Къде? - на края на безкрая тих...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много,много нежно... чудно хубаво..!
  • Щастлив съм, че споделихте стиха ми, Илко, Борис , Вилдан, Мариана!!!
    Нека прекрасни поетични дни и нощи изпълват битието ви! Светъл поздрав!
  • Чудесно, Пожаров, огнено... прекрасна изразност!
  • Чудесно е !
  • "През дланите ми слепи твоят миг прогледна. Синеоко.

    Калинки литнаха от обич. Точките им наредиха стих.

    Желанията с парашути скочиха... Красиви... От високото.

    И после меко кацнаха... Къде? - на края на безкрая тих..."
    ...Като магия е!Докосна ми сърцето!Благодаря ви!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...