ekstasis (Михаил Цветански) ekstasis (Михаил Цветански)
13 589
Dec 3, 2010, 1:04 PM

Очи-сърници

  Poetry » Love
1.1K 0 20

Очи-сърници  клонка скършиха по заник - в моя свят...

Коси немирни вечерта закичи с диадеми, ръкокрили.

Не те  попитах нищо. Из млечен  път се нейде запилях...

И нощите ми звездобройни  станаха. И чудно побелели.

 

От всяка твоя фибра късах аромат. Амброзия извирах...

Нектар откривах тичинков, и  кошерче от  страсти нароих,

от звънкия ти смях  в зори - тръпчинкова роса събирах...   

Мечтите ни напъпиха - до розово,  във пролет с повей тих.

 

През дланите ми слепи твоят миг прогледна. Синеоко.

Калинки литнаха от обич. Точките им  наредиха стих.

Желанията с парашути скочиха... Красиви... От високото.

И после меко кацнаха... Къде? - на края на безкрая тих...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • delyana (Mihaela B.)
    delyana (Mihaela B.)
    много,много нежно... чудно хубаво..!
  • ekstasis (Михаил Цветански)
    ekstasis (Михаил Цветански)
    Щастлив съм, че споделихте стиха ми, Илко, Борис , Вилдан, Мариана!!!
    Нека прекрасни поетични дни и нощи изпълват битието ви! Светъл поздрав!
  • B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)
    B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)
    Чудесно, Пожаров, огнено... прекрасна изразност!
  • feia (Вилдан Сефер)
    feia (Вилдан Сефер)
    Чудесно е !
  • dobreva77 (Мариана Добрева)
    dobreva77 (Мариана Добрева)
    "През дланите ми слепи твоят миг прогледна. Синеоко.

    Калинки литнаха от обич. Точките им наредиха стих.

    Желанията с парашути скочиха... Красиви... От високото.

    И после меко кацнаха... Къде? - на края на безкрая тих..."
    ...Като магия е!Докосна ми сърцето!Благодаря ви!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0