21 abr 2010, 12:11

Очите ми 

  Poesía » De amor
705 0 9
Пътувайки по делничните улици
не ти остава време да погледнеш,
като треви зелени две очи,
които шепнат ти да ме поискаш.
Сивеят с облаци, надиплени в мъгли,
когато си далеч с бетони и чертежи.
Зазидана зад арматури и стени,
очите ми не могат да се смеят.
А привечер, с умората сразен,
допивайки ракията си мъжка,
поглеждаш ли небето вън,
синеещо с очи на мойта нежност. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??