Очите ми
Пътувайки по делничните улици
не ти остава време да погледнеш,
като треви зелени две очи,
които шепнат ти да ме поискаш.
Сивеят с облаци, надиплени в мъгли,
когато си далеч с бетони и чертежи.
Зазидана зад арматури и стени,
очите ми не могат да се смеят.
А привечер, с умората сразен,
допивайки ракията си мъжка,
поглеждаш ли небето вън,
синеещо с очи на мойта нежност.
По залеза тъгуваш ли, кажи,
когато името ти със любов прошепвам.
Изгряват в тях най-чудни светлини,
но и за миг не мога с тях да те обгърна.
В съня ти може би пристигам звездна,
и падам метеорна, за да ме доимаш.
Да мога твоите мечти, любов, да сбъдна,
ти мойте влюбени очи сънуваш.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Обичай, бъди обичана и повече се усмихвай, защото те харесвам повече, когато си усмихната!!!
