Очите ми
Пътувайки по делничните улици
не ти остава време да погледнеш,
като треви зелени две очи,
които шепнат ти да ме поискаш.
Сивеят с облаци, надиплени в мъгли,
когато си далеч с бетони и чертежи.
Зазидана зад арматури и стени,
очите ми не могат да се смеят.
А привечер, с умората сразен,
допивайки ракията си мъжка,
поглеждаш ли небето вън,
синеещо с очи на мойта нежност.
По залеза тъгуваш ли, кажи,
когато името ти със любов прошепвам.
Изгряват в тях най-чудни светлини,
но и за миг не мога с тях да те обгърна.
В съня ти може би пристигам звездна,
и падам метеорна, за да ме доимаш.
Да мога твоите мечти, любов, да сбъдна,
ти мойте влюбени очи сънуваш.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
"поглеждаш ли небето вън,
синеещо с очи на мойта нежност."
Ах, какви очи!!! Нежност си, Джейни и такава си остани!!!
То и аз вечер, допивайки своята женска ракия се сещам за теб, та...
Обичай, бъди обичана и повече се усмихвай, защото те харесвам повече, когато си усмихната!!!
-
Нежно, замечтано послание! Поздрави и от мен Джейни!
-
Познах много мъже и жени в стиха ти! Изключително деликатно поднесена житейска история! Поздрав и от мен, Джейни! Иска се много, за продължиш да копнееш...
-
влюбени очи...
Поздравления за чудесния стих! -
Хареса ми!
-
<a href="http://vbox7.com/play:82fae051&al=1&vid=4644818" target="_blank"> Поздрав за теб, Джейни! >>> </a> ...просто асоциация...разчувства ме...
-
Не спирай да копнееш и да обичаш Джейни!!!Топлинка!!!
-
Очите,огледалото на душата...Поздрав,Джейни!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
красива душа, красиви стихове..