Пътувайки по делничните улици
не ти остава време да погледнеш,
като треви зелени две очи,
които шепнат ти да ме поискаш.
Сивеят с облаци, надиплени в мъгли,
когато си далеч с бетони и чертежи.
Зазидана зад арматури и стени,
очите ми не могат да се смеят.
А привечер, с умората сразен,
допивайки ракията си мъжка,
поглеждаш ли небето вън,
синеещо с очи на мойта нежност. ...