19 ago 2007, 21:19

ОЧИТЕ НА БОЛКАТА

  Poesía
1K 1 23
 

Очите на болката с празни зеници

се взират в тавана на своята клада.

Очите на болката търсят разбиране

и молят за кратко отлагане.


Очите на болката с нямо очакване

се вкопчват в мига на раздялата.

Очите на болката търсят във мрака

искрица надежда запалена.


Очите на болката, пълни със жажда,

протягат ръце за помилване.

О, Господи, аз ли ще бъда палачът,

отпуснал ръце от  безсилие?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно (описанието ти също). Като изгрее слънцето ще прочета и останалите (започвайки с "По-мъдро ли е утрото от вечерта?"
  • ФАНТАСТИЧНА СИ! Прочетох всичките ти стихове на един дъх! Притежаваш невероятно чувствена и добра душа ... А очите на болката ни преследват през целия ни живот ...
  • Доче, навярно това е част от професията ти...сви ми се сърцето...Поклон!
  • Очите на болката, пълни със жажда,
    протягат ръце за помилване.

    невероятен стих,браво!
  • О, Господи, аз ли ще бъда палачът,

    отпуснал ръце от безсилие?

    !!!!!!!!!!!!*

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...