ОЧИТЕ НА БОЛКАТА

Поезия

1K 1 23

Очите на болката с празни зеници

се взират в тавана на своята клада.

Очите на болката търсят разбиране

и молят за кратко отлагане.

Очите на болката с нямо очакване

се вкопчват в мига на раздялата.

Очите на болката търсят във мрака

искрица надежда запалена.

Очите на болката, пълни със жажда,

протягат ръце за помилване.

О, Господи, аз ли ще бъда палачът,

отпуснал ръце от безсилие?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Izida (Еклектика)

Прекрасно (описанието ти също). Като изгрее слънцето ще прочета и останалите (започвайки с "По-мъдро ли е утрото от вечерта?"

2010-07-05T01:56:51+03:00
Бояна (Бояна Костова)

ФАНТАСТИЧНА СИ! Прочетох всичките ти стихове на един дъх! Притежаваш невероятно чувствена и добра душа ... А очите на болката ни преследват през целия ни живот ...

2007-11-09T09:55:59+02:00
Индиана (Криси)

Доче, навярно това е част от професията ти...сви ми се сърцето...Поклон!

2007-11-02T00:49:10+02:00
Веси (Весела Кънчева)

Очите на болката, пълни със жажда,
протягат ръце за помилване.

невероятен стих,браво!

2007-09-02T11:53:42+03:00
pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

О, Господи, аз ли ще бъда палачът,

отпуснал ръце от безсилие?

!!!!!!!!!!!!*

2007-08-29T09:35:38+03:00