19 авг. 2007 г., 21:19

ОЧИТЕ НА БОЛКАТА

1K 1 23
 

Очите на болката с празни зеници

се взират в тавана на своята клада.

Очите на болката търсят разбиране

и молят за кратко отлагане.


Очите на болката с нямо очакване

се вкопчват в мига на раздялата.

Очите на болката търсят във мрака

искрица надежда запалена.


Очите на болката, пълни със жажда,

протягат ръце за помилване.

О, Господи, аз ли ще бъда палачът,

отпуснал ръце от  безсилие?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дочка Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно (описанието ти също). Като изгрее слънцето ще прочета и останалите (започвайки с "По-мъдро ли е утрото от вечерта?"
  • ФАНТАСТИЧНА СИ! Прочетох всичките ти стихове на един дъх! Притежаваш невероятно чувствена и добра душа ... А очите на болката ни преследват през целия ни живот ...
  • Доче, навярно това е част от професията ти...сви ми се сърцето...Поклон!
  • Очите на болката, пълни със жажда,
    протягат ръце за помилване.

    невероятен стих,браво!
  • О, Господи, аз ли ще бъда палачът,

    отпуснал ръце от безсилие?

    !!!!!!!!!!!!*

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...