16 feb 2024, 15:24

Очите на къщата 

  Poesía
245 5 16

Вдъхновено от картината на pepita48 (Пепа Димова) - "Очите на къщите"

 

Напомня старица с чембер избелял

спряла на билото, грохнала къщата.

Вятър гнездѝ в комин оцелял.

В ъглите самотата се свива безплътна.

Троскот упорит по калдъръма пълзи.

На портата вият ръждясали пантите.

Скрибуцат в копривата шепа щурци,

опяват снимки - останки по вра̀тника*…

 

А животът пърха напорист около нея

в гнездо под стрехата с лястовича глъч.

С жужене на пчели, с песента на чичопея,

с вишната, напъпила от слънчевия лъч.

И … със стаена надежда за случаен гост

изгубил пътя, към нея да свърне.

Дъждът отмил е пукнатото ѝ стъкло,

прилепналият прах… Дано го зърне.

 

Потъва в спомени денем и нощем

(нощем от тъгата трудно се диша)…

Луната за последно докосва прозорците,

бавно притваря … на къщата очите…

 

 

Вратник - вратня, порта, дворна врата, през която минават коли, животни, хора

 

© Даниела Виткова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Виждала съм такива къщи, Младене, по всички планински баири ги има, а вече и в паланки и градове...Красивата картината беше достатъчна, за да излея усещането в стих... Благодаря ти за оценката и поздравленията! Имай почивни дни, носещи радост!
  • Интересно ми беше да прочета поетичното вдъхновение породено от една картина.
    Изкуството ражда изкуство!
    Поздравление, Дани!
  • С благодарност, Мини, за споделените чувства и за поздравите!
  • Хубав стих, Дани! Самата действителност. Навява тъга и докосва душата! Поздравявам те!
  • С благодарност, Таня, за коментара!
  • Юри, никога не съм имала село, но когато видя грохнали, занемарени, изоставени къщи, сърцето ми се свива...
  • Хубав стих, стяга и засяда в гърлото...
  • Тъжно е!
  • Ники, с благодарност за коментара! Дано, дано повече събудени да има!
  • Още с коментара си там, знаех, че ще напишеш нещо подобно!
    И като картината, стихът ти е много хубав, Дани!
    Вълнуват тези теми, Дани и не трябва да се затварят очите...💝💝💝
  • Вили, все си мисля, че докато подобни теми ни вълнуват, не е загубено всичко... Радвам се, че ти харесва и ти благодаря!
  • Толкова съм ти благодарна за коментара, Мария! Бях впечатлена от картината на Пепи - pepita48 (Пепа Димова).За съжаление, не можах да се справя да я прикача към моя стих... А темата.... винаги ще бъде рана.
  • Много е хубаво, Дани!
  • Дани, и аз те поздравявам искрено! Такива теми винаги са ме привличали, но и ти си сътворила реална и жива притегателна картина с думи!💖
  • Наистина... за съжаление, Стойчо! Разбира се, че всичко материално има лимит на живот, но българинът веднъж беше беден духом, да затрие селата и втори път беден финансово, за да не може да вдъхне нов живот на домовете на дедите си. Благодаря ти много за оценката и за коментара!
  • За съжаление, но пък съпоставимо е с реалните измерения на чувствата и нашата покъртителна действителност!
    Поздравления, Дани!🤔
Propuestas
: ??:??