16 feb 2024, 15:24

Очите на къщата

  Poesía
468 5 16

Вдъхновено от картината на pepita48 (Пепа Димова) - "Очите на къщите"

 

Напомня старица с чембер избелял

спряла на билото, грохнала къщата.

Вятър гнездѝ в комин оцелял.

В ъглите самотата се свива безплътна.

Троскот упорит по калдъръма пълзи.

На портата вият ръждясали пантите.

Скрибуцат в копривата шепа щурци,

опяват снимки - останки по вра̀тника*…

 

А животът пърха напорист около нея

в гнездо под стрехата с лястовича глъч.

С жужене на пчели, с песента на чичопея,

с вишната, напъпила от слънчевия лъч.

И … със стаена надежда за случаен гост

изгубил пътя, към нея да свърне.

Дъждът отмил е пукнатото ѝ стъкло,

прилепналият прах… Дано го зърне.

 

Потъва в спомени денем и нощем

(нощем от тъгата трудно се диша)…

Луната за последно докосва прозорците,

бавно притваря … на къщата очите…

 

 

Вратник - вратня, порта, дворна врата, през която минават коли, животни, хора

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Виткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Виждала съм такива къщи, Младене, по всички планински баири ги има, а вече и в паланки и градове...Красивата картината беше достатъчна, за да излея усещането в стих... Благодаря ти за оценката и поздравленията! Имай почивни дни, носещи радост!
  • Интересно ми беше да прочета поетичното вдъхновение породено от една картина.
    Изкуството ражда изкуство!
    Поздравление, Дани!
  • С благодарност, Мини, за споделените чувства и за поздравите!
  • Хубав стих, Дани! Самата действителност. Навява тъга и докосва душата! Поздравявам те!
  • С благодарност, Таня, за коментара!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...