Очите на къщата
Вдъхновено от картината на pepita48 (Пепа Димова) - "Очите на къщите"
Напомня старица с чембер избелял
спряла на билото, грохнала къщата.
Вятър гнездѝ в комин оцелял.
В ъглите самотата се свива безплътна.
Троскот упорит по калдъръма пълзи.
На портата вият ръждясали пантите.
Скрибуцат в копривата шепа щурци,
опяват снимки - останки по вра̀тника*…
А животът пърха напорист около нея
в гнездо под стрехата с лястовича глъч.
С жужене на пчели, с песента на чичопея,
с вишната, напъпила от слънчевия лъч.
И … със стаена надежда за случаен гост
изгубил пътя, към нея да свърне.
Дъждът отмил е пукнатото ѝ стъкло,
прилепналият прах… Дано го зърне.
Потъва в спомени денем и нощем
(нощем от тъгата трудно се диша)…
Луната за последно докосва прозорците,
бавно притваря … на къщата очите…
Вратник - вратня, порта, дворна врата, през която минават коли, животни, хора
© Даниела Виткова All rights reserved.
