Очите на къщата
Вдъхновено от картината на pepita48 (Пепа Димова) - "Очите на къщите"
Напомня старица с чембер избелял
спряла на билото, грохнала къщата.
Вятър гнездѝ в комин оцелял.
В ъглите самотата се свива безплътна.
Троскот упорит по калдъръма пълзи.
На портата вият ръждясали пантите.
Скрибуцат в копривата шепа щурци,
опяват снимки - останки по вра̀тника*…
А животът пърха напорист около нея
в гнездо под стрехата с лястовича глъч.
С жужене на пчели, с песента на чичопея,
с вишната, напъпила от слънчевия лъч.
И … със стаена надежда за случаен гост
изгубил пътя, към нея да свърне.
Дъждът отмил е пукнатото ѝ стъкло,
прилепналият прах… Дано го зърне.
Потъва в спомени денем и нощем
(нощем от тъгата трудно се диша)…
Луната за последно докосва прозорците,
бавно притваря … на къщата очите…
Вратник - вратня, порта, дворна врата, през която минават коли, животни, хора
© Даниела Виткова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Виждала съм такива къщи, Младене, по всички планински баири ги има, а вече и в паланки и градове...Красивата картината беше достатъчна, за да излея усещането в стих... Благодаря ти за оценката и поздравленията! Имай почивни дни, носещи радост!
-
Интересно ми беше да прочета поетичното вдъхновение породено от една картина.
Изкуството ражда изкуство!
Поздравление, Дани! -
С благодарност, Мини, за споделените чувства и за поздравите!
-
Хубав стих, Дани! Самата действителност. Навява тъга и докосва душата! Поздравявам те!
-
С благодарност, Таня, за коментара!
-
Юри, никога не съм имала село, но когато видя грохнали, занемарени, изоставени къщи, сърцето ми се свива...
-
Хубав стих, стяга и засяда в гърлото...
-
Тъжно е!
-
Ники, с благодарност за коментара! Дано, дано повече събудени да има!
-
Още с коментара си там, знаех, че ще напишеш нещо подобно!
И като картината, стихът ти е много хубав, Дани!
Вълнуват тези теми, Дани и не трябва да се затварят очите...💝💝💝 -
Вили, все си мисля, че докато подобни теми ни вълнуват, не е загубено всичко... Радвам се, че ти харесва и ти благодаря!
-
Толкова съм ти благодарна за коментара, Мария! Бях впечатлена от картината на Пепи - pepita48 (Пепа Димова).За съжаление, не можах да се справя да я прикача към моя стих... А темата.... винаги ще бъде рана.
-
Много е хубаво, Дани!
-
Дани, и аз те поздравявам искрено! Такива теми винаги са ме привличали, но и ти си сътворила реална и жива притегателна картина с думи!💖
-
Наистина... за съжаление, Стойчо! Разбира се, че всичко материално има лимит на живот, но българинът веднъж беше беден духом, да затрие селата и втори път беден финансово, за да не може да вдъхне нов живот на домовете на дедите си. Благодаря ти много за оценката и за коментара!
-
За съжаление, но пък съпоставимо е с реалните измерения на чувствата и нашата покъртителна действителност!
Поздравления, Дани!🤔
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
