Очите на мама
Малка скръб, натежали балкони,
снежен вихър, душевен вулкан,
сълзи избликват от старите рани,
а животът е кух, разпилян...
Бледо, пораснало, крехко момиче
със мечти, със надежди и плам -
полетели във тъмното птици,
свили стряха във призрачен храм...
Аз ще тръгна отвъд, надалече
да подиря от восък искри,
а душата ми - бяла и вечна, ...