Очите на мама
Очите на мама
Малка скръб, натежали балкони,
снежен вихър, душевен вулкан,
сълзи избликват от старите рани,
а животът е кух, разпилян...
Бледо, пораснало, крехко момиче
със мечти, със надежди и плам -
полетели във тъмното птици,
свили стряха във призрачен храм...
Аз ще тръгна отвъд, надалече
да подиря от восък искри,
а душата ми - бяла и вечна,
се оглежда в две топли очи...
В този поглед познавам пак мама
и студът е далечен, а болката - звук,
аз съм нейната прелестна дама,
свила листи в съдбовен юмрук...
С пролетта пак сама ще разцъфна,
на балкона от скръб ще остана,
мъничка, траурна пъпчица - лъскам
и се оглеждам в очите на мама...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радосвета Петрова Всички права запазени
