Nov 1, 2012, 12:54 PM

Очите на мама 

  Poetry » Other
2463 0 24

Очите на мама


Малка скръб, натежали балкони,
снежен вихър, душевен вулкан,
сълзи избликват от старите рани,
а животът е кух, разпилян...

Бледо, пораснало, крехко момиче
със мечти, със надежди и плам - 
полетели във тъмното птици,
свили стряха във призрачен храм...

Аз ще тръгна отвъд, надалече
да подиря от восък искри,
а душата ми - бяла и вечна,
се оглежда в две топли очи...

В този поглед познавам пак мама
и студът е далечен, а болката - звук,
аз съм нейната прелестна дама,
свила листи в съдбовен юмрук...

С пролетта пак сама ще разцъфна,
на балкона от скръб ще остана,
мъничка, траурна пъпчица - лъскам
и се оглеждам в очите на мама...

© Радосвета Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??