svetlanal (Светлана Лажова) svetlanal (Светлана Лажова)
17 339
12 ene 2007, 9:55

ОЧИТЕ ТИ

  Poesía
6.8K 1 20
                                       
                                    ОЧИТЕ ТИ

               Очите ти ме карат да мечтая,
               а погледът ти - да потръпвам чак!
               Във погледа ти нежен се потапям
               и плувам, но не стигам бряг.
               С поглед ме изпиваш чак до дъно,
               с поглед ми говориш без слова!
               Какви очи! Не, нямам думи,
               та те са необятна синева!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светлана Лажова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • svetlanal (Светлана Лажова)
    svetlanal (Светлана Лажова)
    Селвер, сладка моя, къде ме върна...
  • svetlanal (Светлана Лажова)
    svetlanal (Светлана Лажова)
    И аз това се питам, Нели?!
  • nellnokia (Нели Господинова)
    nellnokia (Нели Господинова)
    Кой изрови очите ти, Светле .....
  • svetlanal (Светлана Лажова)
    svetlanal (Светлана Лажова)
    Аз имам сини очи, но са ми казвали, че пронизвам с поглед, като с нож, значи може да са като нощ, щом искаш, Жулиета!!! Колко са важни тези наши очи, казват толкова много и няма нужда от думи!!! Дано ти кажат твоите любими очи: "Обичам те, СКЪПА!!!" Нали можеш да четеш по поглед?! Аз се научих.
  • Черна_Роза (Жулиета Великова)
    Черна_Роза (Жулиета Великова)
    Ах,...този стих ми напомни за един мъж , който ,макар и да не е със сини очи...., ме вълнува !

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0