4 nov 2010, 0:49

Очите ти

2.7K 0 13

 

О Ч ИТЕ  ТИ

                                                                 

Обичам да те гледам във очите,

в които сякаш изгревът блести,

да виждам как попаднал лъч в косите

играе с тях преди да отлети.

 

За мен очите ти са чудна книга,

която непрекъснато чета.

Но знам, че земният живот не стига

в едно посланията  да сплета.

 

Очите ти са като фар вълшебен,

спасяващ заблудените души.

И този фар... за кой ли път пореден,

препятствията между нас руши.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Запрянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно е - и музиката на стиха, и посланието... и факта, че мъжете все пак се впечатляват и от очите
  • Хубав стих!
  • Очите са прозорец към душата на всеки от нас. Много чувство има и в това стихотворение! Дано винаги те следват любимите очи, тези, на които знаеш защо си се доверил!
  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.146760.html" target="_blank"><img src="http://s18.rimg.info/9a4cc0cb2ad6e1223d71747f51219d91.gif" border="0" /></a>
    ( поща! )
  • Поздрави за хубавия стих!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...