4 nov 2018, 15:57

Очите ти 

  Poesía » De amor
2796 31 37

И днес очите ти приличат на прозорци
към най-зеленото небе, в които косо
един разплакан месец, гол и безпризорен,
почуква есенно в стъклата им... с въпроси.

 

Не го допускаш в погледа си изумруден.
Да повалѝ навън и... сам ще си отиде –
неканен, с кални стъпки, себе си прокудил,
мъглите къса сам във вятърни кориди.

 

В ресниците прозират резедави кълнове
и благославят думите с неимоверност –
неустоимо е, когато сутрин мълком
прошепват с обич колко всъщност съм потребна.

 

Ноември се дотътря с дъх на дълга зима,
а твоето смарагдово небе рисува в полет
две бели лястовици в бяла уязвимост.
Ще пренощуват тук... До следващата пролет!

© Мая Нарлиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??